Ключ

Пиехме тихо,

когато чухме стъпките на сянката.

И аз станах да й отворя,

но тя се бе прехвърлила през оградата.

Тогава

Ловецът на проблясъци ми каза:

Виж какво,

я ми остави ключа под бърсалката.

Понеже се надявам да се върна пак,

понеже се надявам…

За разлика от Оня,

с когото сме си бърсали сълзите…

Остави ми ключа под бърсалката.

Както правят всички.

Вече не правят,

казах аз.

Но ще ти оставя ключа

под онзи облак.

Както правят всички мълнии.

А всъщност

Господ не заключва.

~ Л. Левчев

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s