Янис Стигас

Най-красивата елегия
е любовта
когато тялото ми в тялото ти
възпламенена кула
и потта се изкачва по стълбиците
чак до мелодията
– оттам ще се завръщам бос

Парчета мозайка кръвта
и слънцето
и светът
да намеря начин (с осезанието) + –
да ги сглобя отново
да не прахосваш очите ми

който се раздробява в светлината
се сгодява с думите

хрус
хрус прешленът

хрус
хрус сънят

Първото сол
Второто челюсти

***

Така или иначе
какво би могло да съществува
помежду костите и плача
Едно цвете не просто се изчерпва
изчерпва се безусловно
затова и цъфти навсякъде нищото

Но ти не се отказвай да прибавяш
Искам да кажа
двуглаво е диханието
което изчервява въглена
Накрая ще изключиш дори зрението
– толкова дървета са отстояли през вековете
Вяра само и Корен

Да го понасяш слънцето
с усмивка и секира
стълба е раната
за сриване
и после за изкачване
На не-поклатимото
На не-ме-забравяй
Заедно
Ще стигнем в червеното

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s