И ето – птицата остава в тебе…

И ето – птицата остава в тебе…
Не се опитвай да я доближиш:
ти можеш само да я съхраниш.
Обречена и няма – тя е лебед.

Пази я: ти си жив все още с нея –
светът е шарен в птичите очи.
Възможен е – и сладък, и горчив,
с гора и вълк, които те жалеят.

Ята отлитат във часа вечерен:
достига те протяжният им вик.
Ти трябва да познаеш този миг!
И сила мъжка трябва да намериш.

Натам е лесно – все ще преживееш
живота си: и сладък, и горчив…
Спокоен. Все по-точен. Мълчалив.

И тъй, дордето с лебед онемееш.

Кирил Гончев

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s