Последна свобода

И любов

Едно лице завинаги в дъжда и между вятъра,
в звездите и прозорците едно лице завинаги,
когато мислите се гонят отпочинали
и в чакане
очите белеят като плат.

Ти се погубваш, ти се пропиваш – със вода поне –
по туй лице завинаги, туй малко нещо истина,
ядеш на крива нива черешите прокиснати
и незамесен с грижа,
покой не виждал, хляб.

Но как си жив и слушаш на всяка шумка стъпките!
Как се измиваш сутрин и знаеш: между капките,
вързопчетата щъркови, изхапаните ябълки –
то Е, лицето, скрито е
в житата като сърп.

То Е! Лице завинаги и нещо като щастие,
безкрайни поздрави мотае на челото ти
и пътя ти е чуден – върху него стотното
гнездо си вие твоят
не много тъжен глас.

Последна свобода

Зряла трева
се размахва
далечина
Ясно слънце
не се погубвай
аз ида
от връхната слепота

Толкова съм удрян,
не знам в кое гнездо по земята будувам;
не си помня броя на континентите.
Толкова очи са ми избождали, като се гледам –
от кой цвят съм, не виждам.
Гълтал съм толкова блещукаща кал,
изпих толкова тиня от всестранен произход

Зряла трева
сърп изпънат
далечина

Носил съм толкова червеи в рани; табли
с пране, портокали,
саркофази с венци с мойто си име.
Гледал съм толкова кървава живопис квадрати
кубове
цветни петна най-цветни петна помежду светлината
Влачил съм толкова дългове
рала
рикши
трънливи процесии.
Съзерцавал съм толкова мирни пратеници,
за душата ми пратени.
Зряла трева,
зряла далечина

Всичко помня,
най-първо струните на стрелата
в сърцето мое спартаково;
и по-първо: как задимя на гръдта ми
танкЪТ пречупен;
всичко помня аз. Забравих
кърмата ми как дъхаше,
в толкова пустини се разпилявах като глухарче.
В толкова долни места се промъквах,
изкачвах толкова водопади с горещо оръжие в ръце,
с толкова нощи го тъпках,
толкова мрак в упор изстрелях.

Зряла далечина
до сърпа.

От пълното неудържимо пространство!

От пълното неудържимо пространство се сипят
последни и сетни възможности,
раста в дъжда:
златно дете
министър на свободата

последна свобода последна възможност
да се събирам умножавам разделям вливам
да се изкоренявам и да раста.

Последна
свобода
последна възможност в тая неспирна кърма:

тече лъчезарна,
тече неизбежна,
между две висини еднакво дълбоки
тече

Биньо Иванов

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s