лампи

„Тези четири лампи горяха тогава, когато тя умря – каза високият мъж със сипаничаво лице и дълги пръсти, които сочеха лампите. – Оттогава не са угаснали.”

„Не, тя не страдаше. Агонията беше дълга – много поколения и тя свикна. През цялото време беше в пълно съзнание. Поправяше косите си, дори веднъж поиска огледало. Усмихна се, вероятно на изображението си и заспа така.”

„Не беше смъртта. Когато се събуди, каза, че очаква шествие. Разбрахме и ги пуснахме. Вървяха бавно край леглото й. Млади и стари. С облекла от музеи и модни къщи, гледаше ги и тихо пляскаше с ръце.

Беше много красива. Когато си отидоха и Последните, каза, че вече може.”

„Тя не знаеше как. Помоли да й помогнем. Ето, с това тънко копринено въженце. Много бавно. Внимателно. Когато престана да диша, стана и си излезе.”

„Няма да гасим тези четири лампи, защото Очакваме, че тя ще се върне. Не може да не се върне.”

„Доколкото си спомням, наричаме се Ева.”

Стефан Гечев, 1991

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s