празнота

В нея духа страшен вятър.
Тя е само малка дупчица в гръдта ми,
но във нея духа страшен вятър.
В дупчицата има и омраза (винаги), и ужас, и безсилие,
има и безсилие, и вятърът е уплътнен,
яростен като вихрушка,
би пречупил и стоманена игла,
пък е само вятър, само празнота.
Щом за миг изчезне, аз се търся, подлудявам.
А Христос какво би казал, ако бе такъв създаден?
Тръпките у мене имат винаги приготвен студ.
Празнотата ми е ненаситна и унищожителна.
Тя е вата и мълчание
на замлъкнали звезди.
И макар че е дълбока, дупчицата няма форма…

Анри Мишо (1899-1984)

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s