“Re-Statement of Romance” — Wallace Stevens


лунна нощ

Път през градината – дълбок като глътка вино.
Бавно към храстите води ме тихият път.
О, под луната, когато небето е синьо,
даже пейките в здрача цъфтят.

Тегли ме тихото. Скиташ ли с будно сърце?
Твоят прозорец към златни съзвездия гледа.
Нощ, и далечна, и бледа,
гали чрез вятъра твоето близко лице.

Райнер Мария Рилке

Превод от немски: Стоян Бакърджиев


At times poetry is the vertigo of bodies and the vertigo of speech and the vertigo of death;
the walk with eyes closed along the edge of the cliff, and the verbena in submarine gardens;
the laughter that sets on fire the rules and the holy commandments;
the descent of parachuting words onto the sands of the page;
the despair that boards a paper boat and crosses,
for forty nights and forty days, the night-sorrow sea and the day-sorrow desert;
the idolatry of the self and the desecration of the self and the dissipation of the self;
the beheading of epithets, the burial of mirrors; the recollection of pronouns freshly cut in the garden of Epicurus, and the garden of Netzahualcoyotl;
the flute solo on the terrace of memory and the dance of flames in the cave of thought;
the migrations of millions of verbs, wings and claws, seeds and hands;
the nouns, bony and full of roots, planted on the waves of language;
the love unseen and the love unheard and the love unsaid: the love in love.

Syllables seeds.

Octavio Paz
translated by Eliot Weinberger


There is always the danger of automatic writing. The danger of writing yourself towards an ending that need never be told. At a certain point the story gathers momentum. It convinces itself, and does its best to convince you, and the end in sight is the only possible outcome. There is a fatefulness and a loss of control that are somehow comforting. This was your script, but now it writes itself.


Jeanette. Winterson. The. PowerBook.

mein schlüssel

Mein Schlüssel

Mein Schlüssel
hat das Haus verloren

Ich gehe von Haus zu Haus
keines passt

Den Schlosser
habe ich gefunden
mein Schlüssel paßt
zu seinem Grab

Rose Ausländer (1901-1988)
Translated by Eavan Boland

My Key

My key
has lost its house.

I go from house to house
but none fits.

I have found
the locksmith.
My key fits
into his grave.




В нея духа страшен вятър.
Тя е само малка дупчица в гръдта ми,
но във нея духа страшен вятър.
В дупчицата има и омраза (винаги), и ужас, и безсилие,
има и безсилие, и вятърът е уплътнен,
яростен като вихрушка,
би пречупил и стоманена игла,
пък е само вятър, само празнота.
Щом за миг изчезне, аз се търся, подлудявам.
А Христос какво би казал, ако бе такъв създаден?
Тръпките у мене имат винаги приготвен студ.
Празнотата ми е ненаситна и унищожителна.
Тя е вата и мълчание
на замлъкнали звезди.
И макар че е дълбока, дупчицата няма форма…

Анри Мишо (1899-1984)